На 23 октомври ще бъде представена биобиблиографията на Вера Ганчева, една от най-значимите български преводачи от скандинавски езици, съобщават организаторите от Фондация „Слово и дух“ и издателство „Захарий Стоянов“. Тази важна книга ще бъде представена в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, като събитието обещава да събере почитатели на литературата и културния обмен.

Вера Ганчева оставя ярка следа в културния и политически живот на България. Тя е дъщеря на Лалю Ганчев, известен като дългогодишен посланик на България в Швеция, и Надя Ганчева, журналистка и създателка на списание „Лада“. Професор Ганчева завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1965 година, а три години по-късно се дипломира и по история на скандинавските литератури в Стокхолмския университет.

След като започва своята кариера в Българската телеграфна агенция през 1966 година, тя заема различни позиции, включително репортер, редактор и главен редактор на списанието ЛИК, посветено на литература, изкуство и култура. Тази професионална дейност я утвърждава като автор на шест книги с есеистика и литературна критика, които отразяват богатия й интерес към скандинавската литература и култура.

Вера Ганчева е известна с преводите си на произведения на норвежки автори като Хенрик Ибсен, Кнут Хамсун, Сигрид Унсет и Аксел Сандемусе, както и с първия превод на „Пипи Дългото чорапче“ през 1968 година. Тя е една от пионерите, които донесоха скандинавската литература на българския читател, като интерпретира и популяризира творби, които остават важни за културния диалог между България и скандинавските страни. Така нейният живот и труд остават символ на културната връзка между България и Скандинавия, а нейният принос ще бъде запомнен чрез новата биобилиография, която ще бъде представена пред широката публика.